Отглеждане на брюкселско зеле

Отглеждането на брюкселско зеле е приятен процес, но изисква известна подготовка. Брюкселското зеле не е често срещано сред нашите градинари, по-скоро защото е твърде специфично за нашия народ, отколкото поради трудностите при отглеждането.

Брюкселското зеле е съкровище от хранителни и вкусови качества, пълно е с витамин С и е подходящо за диетично хранене. Брюкселското зеле изглежда като бяло зеле в миниатюра.

Отглеждането на брюкселско зеле трябва да започне през април, ако посеете семена директно в земята под филм или през юни, ако засаждате готови разсад. По-добре е да засаждате брюкселско зеле на места, където преди са растяли бобови растения, краставици или домати.

Ако засаждате зеле на ново място, тогава е необходимо да подготвите легло, т.е.да добавите хумус, пепел или креда, нитрофосфат към земята и да поливате леглото с калиев перманганат. Семенните издънки се появяват бързо, при температура 18 градуса, на третия ден. Разсадът трябва да бъде засаден с три до пет листа, за по-добър растеж и глави на яйчниците е по-добре да се отчупи отгоре.

Ако разсадът се появи относително бързо, тогава растежът на брюкселското зеле е бавен, поради което в пътеките със зеле често се отглеждат краставици, домати или други зеленчуци. Брюкселското зеле не трябва да се хълми, плевелите трябва да се отстраняват, докато се поливат и подхранват.

В края на лятото започват да се образуват глави зеле, а листата започват да пожълтяват и отпадат, в момент, когато главите на зелето започват да се удебеляват, горната част на дръжката на зелето трябва отново да се прищипе. Брюкселското зеле обикновено се събира заедно със стъблото до ноември, за да може зелето да се съхранява, тъй като без стъблото зелето бързо изсъхва и със стъблото може да се съхранява около два месеца, ако се постави в торба и отстранява се до място, където температурата не е под нулата, но и не повече от два градуса.